Casa Tracia, Bulgaria en Cataluña

Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.Тази традиция не е прекъсвана вече повече от 1300 години, от времето на Дунавска България но не възниква там.
Мартениците са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания рнанто и из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.
Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай... Една от най-разпостранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесъл бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото съществуват народни песни за наш Цар превел ни в тези земи и за сестра му... След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали, че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни), то мартеницата трябва да се свали...
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петимата си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат - Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете на Кубрат да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните,като го видели, побегнали.
Аспарух посрещнал Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца, през който това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно,за да сме силни, щастливи и единни. Да помним от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото е по- голям, ни прави по- силни.

В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е, че когато първите хайдути излезли на борба рано през март се закичили с мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният - кръвта която ще трябва да се пролее, за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни, но както споменах по-горе, мартеници е имало и преди Хайдутите..

Символът на мартеницата:
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучни или вълнени конци. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистотата и невинността, на радостта, красотата. Червеното е цветът на жизнеността, на здравето и на любовта. Червеното е и светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, на победата и на живота. В Родопите мартениците се правят от много цветове. В Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синият цвят е свързан с небето и водата – два от четирите природни елемента. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане и празничност. Когато се прави мартеница, конецът задължително трябва да се усуква наляво. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).


Според народната митология се смята,че:
На 1 март студът влиза на четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване и подреждане на душата.Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Баба Марта бързо напомняла за себе си, пращайки студ и мраз, като стадата и пастирите се вкаменявали завинаги.
Хората наричат месец март „единственият женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.

Ритуали

Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесносменящите се настроения на старицата –Баба Марта, предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или престилка. Това се прави за да посрещне Баба Марта на "чисто" и на "червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През цялия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.
На първи март на цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартеници" или "байници"(Средните Родопи). Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета, на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или куковиците. Тогава мартеничките се скриват под камък, поставят се в полога на домашните птици, или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярва се, че през годината ще се плодят много агънца; ако има червеи или бръмбър, ще се раждат повече теленца и кончета.
Като начало на пролетта първи март е във връзка и с някои народни предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако времето е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено значение се отдава на първата "мартена месечина", т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през същата година. По мартеницата девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.
През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото.
Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай – избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести.На младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила, толкова необходими на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.
На 1 ви март именници са: Марта, Мартин и Мартина.