Casa Tracia, Bulgaria en Cataluña

14 февруари : Трифон Зарезан. Символично начало на селскостопанския цикъл в България.


Въпреки че в България има райони, в които отбелязват този празник на 1-ви февруари, по-общоприето е той да се празнува на 14-ти февруари. Трифон Зарезан или Трифон - подрезвача е денят на виното и лозарството и съответства на първата резитба на лозите. Той е радостен фестивал, обичан от всички лозари, защото е предвестник за добра реколта. Патронът на това събитие е  християнският светец Трифон, въпреки че корените му датират между VIII и IV век преди новата ера, когато по нашите земи  са живели траките. Те  устройвали шумни празненства в чест на тракииския бог на виното- Сабазий, така както гърците правели това в чест на Дионисий, а римляните в чест на Бакхус.
Този празник включва някои формалности и ритуали: в ранната празнична утрин лозарите се отправят към лозята, носейки бъклици с вино и шарени торбички, пълни с печени кокошки. Най-опитният измежду  тях отрязва три лозови пръчки и ги полива с вино. От тези пръчки се прави венец, който се поставя на главата на избранника с думите:Честито ти царство или Честито ти  Трифонство. След това похапват от гозбите, пиейки вино. От време на време разливат вино по земята, благославяйки:  Нека е берекет, да прелива през праговете! Когато се наситят, лозарите понасят на ръце своя избран за един ден цар и така влизат в селището, където посещават всички именници.
Защо  именно през месец феврури се празнува денят на лозарството и винарството?
Древното име на месец февруари е Сечен или Сечко. Някога прабългарите и славяните живеели в местности, покрити с гъсти гори, които започвали да секат през този месец, за да обработват почвата. Смята се, че тракийските празници на виното и на бог Сабазий са преминали в календара на българите и затова днешният празник на лозарството е през февруари.
Според християнския църковен календар свети Трифон е покровител на лозята. Той е роден около 225 година в малоазийската провинция Фригия. Неговият празник, останал в календарната обредност, се нарича Трифон Зарезан.
Има приказка за Трифон Зарезан, в която се разказва, че веднъж когато отивал да подреже лозето си, по пътя срещнал Света Богородица с младенеца на ръце, на която той се писмял, че добила дете без баща. Тя не отговорила нищо, но минала през къщата му и казала на жената на Трифон бързо да тича към лозето, защото мъжът и си е отрязъл носа и има нужда от помощ. Когато жената дотичала до лозето, видяла че мъжът и спокойно си режел лозето и нищо му нямало. Трифон се засмял на случилото се и решил да докаже, че не е пиян, че да реже така, та да си одреже носа. Но както показвал, без да иска замахнал по-силно и наистина си отрязал носа. Затова народът започнал да нарича празника на негово име: Трифон-Чипия или Трифон-Зарезан.
Според народните вярвания, ако на този ден вали сняг, това означава, че ще се родят много пчели и ще има мед. Ако пък е слънчево и топло, това означава, че ще има много царевица. В Родопите наричали първите дни на февруари Сечко-Дечко Те се тачели като дни за предпазване от вълци и зайци, който гризат насажденията. Считало се, че тогава Свети Трифон заравял главня в земята, за да я стопли.
(Използнан материал  от книгата Слънчови повратки на Лозинка Йорданова)